От дневника

Най-новите статии и публикации.

Един арабски писател Ибн-Фадлан, разказва, че, когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и по ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите одарени люде произтичал у прабългарите от вярването им, че Бог има нужда от подобни избраници, за да управлява чрез тях света.

Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас. Само че под влияние на варварските си нагони към равенство, които дължим, може би, на славянската си кръв, смисълът му днес е значително променен: в най-новата си история унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство.

Петър Мутафчиев, из „История на българския народ“, т. І

Относно „странните хобита“, поддържани тайно и трайно като източник на необяснимо за П. Мутафчиев удовлетворение (според дъщеря му):
Днес те се подразбират, интелектуалецът разполага с повече свободно време, а му влияят и разни лекарски препоръки за разтоварване, промяна в напрежението и прочее приказки за лековерни. Навремето обаче било невъобразимо един професор да оборудва на тавана на Университета дърводелска работилница.
Там, където бакъреният купол над централната сграда, бидейки овален, образува върху четвъртита основа четири малки помещения с триъгълна форма, та затуй неизползваеми за разумна цел, Петър внесъл в едно от тях най-професионален дърводелски тезгях с менгемета. Както и пълен набор инструменти за работа с дърво. През късните часове на нощта, напускайки кабинета си поради натежала глава, запретвал се да изработва, що мислите? Сгъваема мебел. От варен бук, най-трудния за дървообработка материал, тежък като туч (чугун де). Любовта му към чергарството навеяла у него мечта-мечтичка: да стане притежател на нещо, което да пренесе неведомо къде из китната родина. Ще разгърне там голяма палатка, ще подреди произведенията си и ще пребивава бейгиби. Подир седмица комфортният комплект ще бъде преместен другаде, където пак. И тъй нататък, до съкровеното щастие да съществуваш независим, усамотен. Като за тогавашна мечта, трябва да ѝ признаем напредничавост.

Вера Мутафчиева, из „Разгадавайки баща си“

Абонирайте се

за новини от нашия сайт: